Д-р Александър
НОЙ
политолог, съпредседател на
Федералната
работна група за мир и
международна
политика Die Linke (Германия)
1. Политическата и икономическа ситуация на Европейския съюз (ЕС)
Западният
свят е в беда: системата на капитализма
е в дълбока криза. По-конкретно,
експериментът за интеграция на ЕС като
крепост на капитализма страда сериозно.
Например
една от причините е експортно ориентираната
икономика на Германия. В същото време,
Германия се опитва да диктува на всички
други държави по т.нар. „политика за
ограничаване на дълговете”.
Германия
все повече се превръща в реалната мощ
в ЕС в сътрудничество повече или по-малко
с младшия си партньор Франция и с
Великобритания.
Суверенитета
на държавите е изложен на риск не от
война, а от икономическо и финансово
напрежение от Германия и европейските
капиталистически класи, които за целта
използват структурите на ЕС.
В същото
време, ние можем да видим, че ЕС се опитва
да развива своя военен капацитет
CFSP/CSDP, който проект ще позволи на ЕС да
влезе в ролята на глобален играч.
Превръщането на ЕС в глобален играч ще
Превръщането на ЕС в глобален играч ще
подкрепи процеса на европейска интеграция.
Интеграция чрез общи дипломатически и
военни мерки и структури.
Превръщането на ЕС в глобален играч
ще подкрепи процеса на европейска
интеграция. Интеграция чрез общи
дипломатически и военни мерки и структури.
2. Препратка към основите на теорията на империализма, за да можем да разберем по-добре политическата реалност.
След втората
световна война в много западноевропейски
страни социалистическите и комунистическите
партии станаха могъщи. Напрежението на
социализма от Източна Европа и от
вътрешността на капиталистическите
държави в Западна Европа стана доста
опасно за поддържането на капитализма
жив. При тези обстоятелства изглеждаше
много по-умно за националните
капиталистически класи в Европа да
асоциират държавите си и да се съюзят
със САЩ.
Конкретната
структура на сътрудничеството сред
западноевропейските държави беше
Европейската общност, а днес ЕС.
Конкретната
структура на сътрудничеството САЩ -
Западна Европа беше и е НАТО.
В модерния
империалистически дебат това явление
се нарича: „асиметричен регионален
колективен ултра империализъм".
След края
на студената война, двете напрежения
престанаха да съществуват:
социалистическата/комунистическата
политика от вътрешността на западния
свят и социалистическите държави в
Източна Европа.
Вече няма
нужда от продължително близко сътрудниче~
ство между европейските капиталистически
държави и от подчинение на САЩ, тъй като
историческата причина повече не
съществува.
Но НАТО все
още съществува и дори е много по-агресивен
от всякога. ЕС също все още съществува
и става все по-агресивен към външния
свят.
Каква е
причината? Германия и Франция искат да
държат ЕС жив, защото те се нуждаят от
ЕС при всички случаи. за да придобият
световно влияние.
Германия
управлява ЕС заедно с Франция като
младши партньор. Това е удобна ситуация
за Германия, дори и за Франция.
Германия се
нуждае също така и от управляваното от
САЩ НАТО. Все още Германия не е в състояние
да води самостоятелни войни поради
историята на Германия. Но една Германия,
скрита зад НАТО е много по-подходяща.
Подобна е
ситуацията и за САЩ: НАТО е повече от
САЩ. Това, което означава НАТО за САЩ е:
САЩ води, а останалите трябва да участват
или с военен капацитет или като плащат
докато САЩ водят войната.
Краткото
опознавателно пътуване в европейската
и западна история чрез използване на
основите на теориите на империализма
обяснява защо е доста нормално и дори
естествено ЕС и НАТО да си съдействат
взаимно.
3. Обобщено изложение на милитаризацията на ЕС и сътрудничеството с НАТО.
Срещата на
Съвета на Европа в Кьолн през 1999г. бе
началният момент на милитаризацията
на ЕС. Причината за нея беше агресията
срещу Югославия. Германия, Франция и
Великобритания имаха нужда от САЩ, за
да подчинят Югославия с военни средства.
Първите
операции на ЕС започнаха през 2О03г; от
тогава войските се позиционират с
повишаваща се повтаряемост в подкрепа
на европейските интереси. Тясното
сътрудничество между двете организации
се споменава а два важни документа:
- Европейската
стратегия за сигурност 2003 и
- Новата
стратегическа концепция 2010 (НАТО)
4. И накрая, предлагаме два или три индикатора за това как да се борим за алтернативни и антикапиталистически концепции.
Не е лесно
да се убедят хората в Европа, че НАТО е
лоша и агресивна институция. Много хора
може би виждат в НАТО един носител на
сигурност, в частност в Източна Европа.
В западна
Европа почти никой не си спомня време
без присъствието на НАТО.
Да се убедят
хората да не приемат повече НАТО или да
се борят срещу НАТО е едно от най-големите
предизвикателства за левите партии,
тъй като обикновените хора продължават
да вярват, че НАТО и един милитаризиран
ЕС са дори благотворни за тях.
Левицата
(Die Linke) в Германия използва лозунга:
- Не на НАТО
- Не
на такъв Европейски съюз
Какво е
различното?
Не на НАТО
означава, че ние не искаме повече НАТО.
Не на такъв
Европейски съюз означава, че ние не
искаме Европейски съюз, който е
милитаризиран и който работи за
капиталистическата класа.
Подобно на
анти-НАТО ангажираността на всяка лява
партия, всяка лява партия трябва да се
бори за един друг, по-добър ЕС. Напускането
на или разпадането на ЕС не е решение.
Европа трябва да расте заедно, а не да
се върне назад към националните държави.
Левите партии трябва да действат заедно
о граждански, социални, мирни и екологични
действия.
Просто
стоенето в парламентите не е достатъчно
и резултатно. Да се държим по този начин
означава, че приемаме системата такава,
каквато е. Европейският съюз трябва да
бъде съюзът на обикновените хора, не на
капиталистическата класа за нейния
бизнес!
Д-р Александър Ной
София, 2012
Фондация Бузлуджа