ЗА ЕДНА ЕВРОПА НА ТРУДОВАТА ЗАЕТОСТ И СОЦИАЛНАТА СТАБИЛНОСТ

Позиция на партия „Българската левица” в изборите за членове на Европейския парламент от Република България на 25 май 2014г.

Все повече хора в Европейския съюз (ЕС) имат несигурна работа и са принудени да работят при временна заетост, срочни трудови договори или непълно работно време: Във всички държави-членки на ЕС само по-малко от половината от трудовите правоотношения са безсрочни и заплащането е на база сключени колективни трудови договори. Бедност въпреки работа поради ниски заплати, несигурност поради сключвани срочни трудови договори, временна работа или непълно работно време, отчуждаване от партньорите, семейството и приятелите – това са резултатите от тази политика. Работещите жени, младежи и възрастни са особено силно засегнати от нея. Затова партия „Българската левица” поставя следните искания: 

1. Борба срещу ниските заплати: В краткосрочен план е необходимо въвеждане на задължителни европейски норми за минимална работна заплата в размер на 60 на сто от средната работна заплата за всяка дъжава-членка. При всички случаи обаче трябва да бъде гарантиран екзистенц-минимум за всички трудещи се.

2. Намаляване на работното време: Обявяваме се за ограничаването и драстичното намаляване на работното време. Изключенията и празнотите в Директивата на ЕС за работното време трябва да бъдат отстранени. Искаме въвеждане на обща задължителна продължителност на работното време от 40 часа седмично. 

3. Равно заплащане за еднакъв труд: Трудещите се не могат да бъдат изправяни и използвани манипулативно един срещу друг – искаме навсякъде в Европа добра работа и добри заплати. Ние се застъпваме за принципа „равно заплащане за еднакъв труд на едно и също място за мъжете и жените”. Жените в ЕС получават средно почти 17 на сто по-малко от мъжете. На това трябва да се сложи край!

4. За всеобхватна „гаранция за младежите”: Ние искаме гарантиранобезплатно образование в държавните училища и университети. За да се преодолее масовата безработица сред младите хора в България и Европа е необходимо да се въведе право на професионално обучение и да се създадат съответстващи на него работни места за младежите. Необходимо е за това да бъдат предвидени повече средства в ЕС отколкото досега.

5. Борба срещу несигурната работа: Искаме несигурните и ограничените със срок работни места да бъдат преобразувани в постоянни социално осигурени работни места.

БЪЛГАРСКОТО ЗЕМЕДЕЛИЕ ДНЕС МЕЖДУ РЕАЛНОСТТА И ОБЩАТА СЕЛСКОСТОПАНСКА ПОЛИТИКА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

Позиция на партия „Българската левица” в изборите за членове на Европейския парламент от Република България на 25 май 2014г.

Четири основни деформации бележат реформата в българското земеделие в годините на прехода:

Първо, За периода 1992-1998г. за поземлената реформа в България са изхарчени над 400 млн. щатски долара от бюджета.

Това са средства само за заплащане на изготвените планове за земеразделяне по съответния средногодишен курс на долара към лева. Към тях трябва да се прибави заплатата на над 300 чиновника, работещи в аграрното министерство по въпросите на земеразделянето и на над 900 работещи  в поземлените комисии.

Не са малко и административно-управленските разходи, направени за тази армия от чиновници, свързани с поземлената реформа. Така за осем години ние изхарчихме средства, достатъчни за замяната на физически и морално остарялата земеделска техника.

Второ, За разлика от другите бивши социалистически страни, където поземлената реформа приключи до 1993г., у нас тя продължи почти до 1998г., а в съда продължава и днес.

През 1944г. в България има 1.3 млн. собственици на земеделска земя, разпокъсана на 12.5 млн. парчета.

Алгоритъмът на възстановяване на поземлената собственост раздели земеделската земя на 25 млн. парцела още преди да са завършили напълно делбите между наследниците на починалите собственици. Това очертава среден размер на поземления парцел около 1–2 дка. Няма страна в Европа с подобни размери на земеделските участъци.