Създава се Съюз на радикалната левица в България

На 22.11.2014г., в София, се състоя среща между представители на Националния комитет на партия „Българската левица“ и представители от цялата страна на Движение за комунистическо единство, БРП/к/, ПБК и БКП. Участниците обсъдиха положението на левите партии и движения през последните 25 години и резултатите от изборите през 2014г. Отчетено бе, че през изминалите години левите партии и движения срещат множество трудности и до момента не са успели да отговорят на необходимостта от изграждане на силна автентична лява политическа сила в България. Беше отбелязано също така, че всеки опит за създаване на алтернатива в ляво среща съпротива от страна на БСП, която се опитва традиционно да се представи като единствена лява партия в страната, поради което и повечето опити за създаване на ляв политически субект са увенчани с неуспех от самото начало.

Водени от разбирането, че необходимостта от изграждане на лява алтернатива е по-голяма от всякога, участниците в срещата взеха принципно решение за създаване Съюз на радикалната левица в България, като учредителната конференция ще се проведе през месец януари 2015г. В съюза всяка от партиите ще запази своята организационна и идейна самостоятелност, като същият ще е отворен проект и към него ще могат да се присъединят леви партии, граждански сдружения и отделни лица, които споделят политическата му платформа. Политическата платформа ще бъде приета на учредителната конференция, където участниците ще подпишат и Споразумение за общите цели, задачи и действия. Очаква се на Учредителната конференция да присъстват гости от Сириза (Гърция), Обединената левица на Испания, Левият блок във Франция, Ди Линке (Германия) и други партии от Европейската лява партия, които ще подкрепят българските си колеги и ще споделят с тях своя опит в изграждането и развитието на обединена лява алтернатива.

Отчет

за дейността на ПП Българската левица, районна организация Пловдив запад по време на предсрочни парламентарни избори за 43 Народно събрание, август-октомври 2014г.

В съответствие с решение на Партийния конгрес и две решения на Националния комитет на ПП Българската левица, като се отчете, че политическа партия се реализира чрез избори, също неучастието в изборите е в полза само на политическите опоненти (БСП) и въпреки създадената група саботираща това участието, след създаването на нова организационна структура и преговори на местно ниво бе регистрирана листа от кандидати за депутати на ПК Левицата и Зелена партия в 16 и 17 МИР Пловдив. В лиситте са включени представители на Българската левица, Зелена партия, Отечествена партия на труда и гражданска квота.

Предизборната агитационна дейност се състоеше в:
Участие в телевизионен диспут с Огнян Боюклиев, П. Чемишанов, радио диспут с П. Христозов, пресконференция на П.Христозов и Г. Стойчев за актуални проблеми на Пловдив и статия за проблемите на местното самоуправление на П.Христозов.
Беше организиран Информационен център на открито, който работи 20 дни. В дейността му се включиха П.Христозов, Г.Стойчев, Ст.Пенева и Николай Димов.
Разпечатани са над 2000 листовки, заедно с изпратените от София и Перник са раздадени около 5000 хартиени агитационни материали чрез Информациония център и по квартали.
Организиран е национален митинг и концерт с участието на председатели на партиите М.Милева и М.Драгомерецкая, водачи на листи В.Попов. Радулов, О.Боюклиев.Ч. Кръстев, Б.Дуранкиев...Иззпълнителите Богдана и Марина Драгомирецкая от Зелена партия, Г.Мавракис и Г.Герасимов от Българската левица, също и Тони Маркова.
Извършена е обиколка на селища от Пловдив област от М.Милева, О.Боюклиев и П.Христозов.
Резултатите за 16 МИР Пловдив са 359 гласа или 0,25%, което е значително нарастване спрямо предните избори май 2013 и над средния за страната 0,21%. Като цяло резултата е изключително неудовлетворителен, не позволяващ участие във вземане на политически решения и финансиране на партията, също затруднява коалиционната политика при следващите местни избори.
Резултатите за 17 МИР са 209 гласа или 0,13%

Основни проблеми:
Лошо финансиране изцяло на лични приноси
Неучастието под каквато и да е форма на част от организацията
Неудачния избор на водач на листата
Лошата взаимодействие и разпределение на дейностите между кандидатите от листата.